На пчелина през зимата

 

От години, дойдат ли зимните месеци, редакторите с досада поместват материали с всеизвестни препоръки, като:

Да не се извършват на пчелина дейности, като сечене или строителство, които ще безпокоят пчелите, а може да доведат и до сриване на зимното пчелно кълбо на дъното на кошера. Последствията от това сриване също са известни – загиване на пчелите.

Да се разрива снегът пред входа на кошера, за да не се задушат пчелите.

Да се извършва прислушване на кълбото след рязко почукване или да се прислушат пчелите чрез тръбичка, промушена през входа на кошера.

Да се оглеждат кошерите, да не би да има избит чвор или пробита дупка в дървото от кълвач.

Да се окачват станиолови ленти или метални пластинки, които да пропъждат птиците от пчелина.

Да се следи дали мишепредпазителите са по местата си, за да се предотврати нахлуването на мишки в кошерите.

Да се следи да няма приплъзване или потъване на стойките под кошерите, което може да доведе до преобръщането им.

Да се наобикаля пчелина и заради набези от злосторници.

Да се поддържа здрава оградата около пчелина, за да не влизат животни.

След силен вятър да се провери дали няма отнесени капаци на кошери или други поражения в пчелина.

В общи линии, това трябва да прави пчеларят в пчелина през зимните месеци. И това са предписанията, които се дават в пчеларската литература и които всеки пчелар трябва да знае. И, ръководени от литературата, младите пчелари следват тези предписания. Само че има най-малко две обстоятелства, които променят прилагането на всеобщите правила. Едното е променените зимни условия в България. От колко години у нас няма дълга и люта зима? И сега по Нова година температурите бяха над 10 градуса и пчелите продължават да летят на воля. Естествено, тези променени условия налагат и промяна на грижите на пчелина. Второто обстоятелство е натрупаният личен опит на пчеларя. Собствената му практика му подсказва кои от изброените правила може да пропусне или да попромени.

Понеже приемам, че най-ценен е практическият опит, призовавам колегите да откликнат и да разкажат как те се справят на пчелина през зимата. А сега аз ще споделя моята практика. Най-напред ще кажа какво от изброените неща не правя.

Никога не разривам снега пред кошерите, нито пък махам снежния калпак от покрива, тъй като няма по-топла завивка от натрупания сняг. Не се страхувам, че пчелите ще пострадат от задушаване, защото всичките ми кошери са върху стойки и са комплектовани с дълбоко дъно. На дънната дъска има отвор с метална мрежа, който остава открит и през зимата. Снегът засипва кошера, но под него винаги остава празно пространство. Пухкавият сняг пропуска свежия въздух да премине през мрежата в гнездото. Така, дори входът да е затрупан със сняг или запушен от ледена корица, пчелите няма да пострадат от задушаване.

Не стеснявам входа на кошерите. Допреди няколко години затварях горния и отварях долния вход на дълбокото дъно, който е по-малък. После започнах да оставям горния вход без стесняване. Много от колегите твърдят, че така пчелите изразходват повече храна, което си е чиста загуба за пчеларя. Аз обаче смятам, че най-важно за пчелите през зимата е нахлуването в гнездото на свеж въздух.

Кошерите ми са здрави, без изпадащи чворове, без пукнатини и гнили места, така че и най-употирият кълвач би се отказал да действа. Дано и занапред подминава пчелина!

Първите години бях много изпълнителна и редовно слагах мишепредпазители. Пак поради прилежност, подмених металните предпазители с пластмасови, за да не протриват крилцата на пчелите. От любопитство да разбера дали може и без тях, не ги поставих една година, втора, трета и така и до днес си стоят в склада. Отказах се да ги използвам, защото се уверих, че на моя пчелин няма заплаха от миша напаст. Освен това, нека признаем, мишепредпазителите затрудняват движението на пчелите (особено в зима като тази), както и изхвърлянето на умрелите пчели, най-вече при кошерите с обикновено дъно.

Под степенките на металните стойки за кошерите съм поставила каменни плочки върху твърда земя, така че няма никаква опасност от накланяне или преобръщане на кошерите. А и теренът е равен.

Пчелинът ми е ограден, но наоколо няма нито домашни, нито диви животни и поне този страх ми е спестен.

Пчелинът е на закътано място и не се налага да поставям тежест върху капаците, за да не ги отнесе силен порив на вятъра.

Какво обаче правя, и то с удоволствие. Проверявам всеки месец подмора и, ако има, го почиствам. Това е удобството на дълбокото дъно и едно от неговите предимства. Докато при обикновените дъна пчеларите са принудени да използват закривени шишове и да коленичат пред кошера, за да освобождават входа и дъното от загиналите пчели, при дълбокото дъно операцията е лесна и проста. Отварям вратичката на дълбокото дъно, която е от задната страна на кошера, изтеглям внимателно подвижната дънна дъска, оглеждам подмора и го стръсквам в кофичка. Връщам дъската, затварям вратичката и пчелите дори не са усетили моята намеса.

Обикновено през декември подменям покривните дъски с 4-5 слоя вестникарска хартия. Сред колегите е разпространено мнението, че оставянето на хранилката и през зимата улеснява контрола на вентилацията в гнездото по конденза в нея. Така е. Само че при покриването на гнездото с вестникарска хартия се постига и още нещо. Всички знаем, че вестникарската хартия е хигроскопична. Лесно поема влагата и също така лесно я отдава през отворите на капака на кошера. Преди десетина години един сръбски пчелар сподели следното: покрива гнездото с 3-4 слоя вестникарска хартия, като точно в средата пробива дупчица с диаметър, колкото графита на молива. Отгоре поставя още 3-4 слоя, без дупчица. Ако върху най-горния лист има влажно петно колкото 50-стотинкова монета, значи вентилацията в гнездото е идеална. Изпробвах го две зими и видях, че това е валидно при силните семейства.

Похлупакът от вестникарска хартия, която провисва 5-6 см по стените на кошера, предлага удобство за контрол на хранителните запаси и на състоянието на гнездото, без сътресения за пчелите. Повдигам хартията в десния ъгъл на кошера и виждам къде са пчелите и колко е медът. Освен това лесно подпъхвам питката, без да разкривам цялото гнездо. Доста колеги постигат това и с платнена покривка, но аз се отказах бързо-бързо от нея, тъй като пчелите я запрополисяват по краищата и отлепването й е трудно, а освен това платното не може да отдаде натрупаната в него влага. А знаем, че най-вредна за пчелите е влагата.

Досега обаче влага в природата няма. И синоптиците ни предупреждават за ниски температури към Ивановден по старому, но не и за дебел сняг. Дотогава пчелите ще летят навън и ще намаляват запасите вътре в кошера. Ето това трябва да ни държи нащрек.

А ако желаете да нахраните пчелите си с качествена храна за пчели – Multimax.bg. Правилният избор за храна за вашите пчелички!